Туя (Thuja)

Туята (Thuja) е род иглолистни дървета в семейство Кипарисови (Cupressaceae).Тя е вечнозелена, има шест вида в този род, два произхождащи от Северна Америка и четири от Източна Азия. нас се култивират три вида от рода. Това са източната туя (T. orientalis) от Китай, западната туя (T. occidentalis) от източните части на Северна Америка и гигантската туя (T. plicata или също T. gigantea) от тихоокеанските части на Северна Америка.
Източната туя е бавнорастящо дърво, което често се разклонява в основата и развива няколко стъбла, достигащи до 10 м височина.
Короната й има променлива форма.
Младите клонки са плоски и плътно покрити с листа.
Сенкоиздръжлива е и не е взискателна към почвените и климатичните условия. Понася засолените почви и ниските температури.
Приспособява се към градски условия и оказва много полезно въздействие на въздуха, тъй като постоянно излъчва етерни масла и йони, които убиват болестотворните микроби.
Подходяща за оформяне на бордюри, живи плетове и като единично растение.
Западната туя е п вечнозелено дърво с гъста пирамидална корона, изградена от многобройни тънки разклонения и фини люсповидни листенца. Ценена е заради формата на короната, характерния свеж масленозелен цвят на листата и бързия растеж. Западната туя има десетки декоративни сортове с различни по багра листа и всякакви форма на короната: ниски, кълбовидни, тесни и цилиндрични; златисти, виолетови, тъмнозелени, резедави... понякога е трудно да се приеме, че всичко това е западна туя – основният източник на иглолистна дървесина в Северна Америка.
Туята е толерантна към факторите на средата, но за да постигнете максимални резултати, трябва да й осигурите условия, максимално близки до естествените й обитания. Тя расте върху варовикови скали и неутрални до умерено алкални почви, като корените й се развиват силно дори в чиста глина. Няма нищо против обаче почвата в градината да е рохкава и дори камениста – крайречните тераси са идеално място за отглеждане на туя. В млада възраст засенчване е допустимо, но след като надхвърли метър и половина, иска повече светлина, по възможност – пряка. Възможно е през зимата листата на туята да почервенеят от студения вятър, но през пролетта зеленият им цвят се възвръща напълно.
Резитбите са ключовият момент във отглеждането на западна туя. Ако я оставите да расте на воля, ще получите средно високо дърво с рехава корона. За да има плътна зеленина и красив силует, туята се подрязва поне два пъти годишно – в края на юни и в края на октомври. Резитбата прилича повече на подстригване, с нея се цели да се придаде определена форма на короната и да се поддържа гъста. По-добре отрежете малко повече, отколкото да я оставите неподрязана. Западната туя расте с около 40 см на година, което означава, че за пет години без резитби ще имате двуметрова зеленина. Това е особено ценно при изграждане на живи плетове -за оформяне на жив плет засадете растенията на 50-60 см. едно от друго. Освен това може да се използва като единично растение или в групи. Туята изисква умерено поливане и подхранване от време на време.
Препоръчваме туята за озеленяване, защото е много красиво вечно зелено растение, непретенциозно и устойчиво на външните условия и в същото време изискващо много малко грижи.

ЧАШКОДРЯН (ЕВОНИМУС)

ЕВОНИМУС, ЧАШКОДРЯН

Латинско име: Euonymus

Популярно име: Евонимус, чашкодрян

Семейство: Celastraceae

Евонимусът е един от най-популярните вечно зелени храсти за градинско отглеждане .

Има две ясно разграничени групи – на едните листата опадват през зимата, а другите са вечнозелени. Първата група се състои от големи храсти или дървета, които се отглеждат заради ефектните плодчета и пъстрите есенни листа. Към вечнозелените спадат пъстролистните почвопокривни сортове на E. Radicans и изправените храстовидни форми на Е. Japonicus.

Едно от най-ценните качества на вечнозеленият Е. japonicus е, че е студоустоучив. При много ниски температури горната част на евонимуса може да загине, но коренът му издържа на неблагоприятните условия. Единственото важно условие при отглеждането му на закрито е през топлите месеци да му се подсигури прохлада. В далечната си родина Япония това растение се среща под формата на храст, достигащ до няколко метра височина. Листата му са изключително ефектни – лъскави, в различни тоналности на зеленото. Не си мислете обаче, че евонимусът не цъфти. От май до края на юли клонките му се окичват с нежни бяло-зеленикави цветчета.

Сред най-популярните разновидности са Argenta Variegata (със зелени листа в две близки тоналности и тънки бели ивици по края); Luna (с маслиненожълти листа със зелени ивици по края); Marieke (както със зелени, така и със сиво-зелени листа с бледожълти ивици по края); Microphyllus (ситни петнисти листа).

В групата на листопадния евонимус основният вид е E. Europaeus. Достига над 6 м. височина, овалните му листа стават розови или червеникави наесен, а заоблените плодчета се разцепват и показват оранжевите си семенца. Още по-забележителни са сортът Е. Еuropaeus „Red cascade“ и новият член на групата E. Alatus.

Евонимусът обича всякаква градинска почва. Вирее на сянка или полусянка, но листопадните и пъстролистните видове предпочитат яркото слънце.

Този храст се нуждае от малко или от никакво подкастряне, но ако се налага, направете го през май. Подрежете живия плет от E. Japonicus през май и отново в началото на есента. Чашкодрянът може да бъде оформен като жив плет, като самостоятелен храст или група, а също и като ниско дърво.

Размножаването става чрез отводки или зелени резници през лятото.

Евонимусът, особено във вечнозелената си разновидност е един красив храст, задължителен за всяка градина, както поради своята издръжливост и непретенциозност, така и поради красивите си плътни листа.

ЧЕМШИР/ЧИМШИР (BUXUS)

ЧЕМШИР/ЧИМШИР (BUXUS)

Семейство Вихасеае, Чемширови

Чимширът е един изключително подходящ храст за гъста и вечнозелена жива преграда, която може редовно да се подрязва. Това растение се цени високо заради гъстата красива корона, блестящите листа и добрата му поносимост към подстригването, която позволява да се създават от него живи огради и фигури с различна височина.

Родът Чимшири обединява около 30 вида, чиято родина е Средиземноморието и Югоизточна Азия. Ботаническото им име Buxus на гръцки означава “плътен” и се свързва с гъстотата на листата, които плътно покриват клонките. Най-често се отглежда вечнозеленият чимшир (Buxus sempervirens). В родните си места той може да израсте като високо до 10 м дърво, а на възраст достига 800 години. С течение на времето от него са създадени много форми и сортове. По-компактни и пъстри сортове са B. Sempervirens „Marginata“ (листа с жълти краища) и B. Sempervirens “Aureovariegata“ (Листа с жълти петна). Ако ви трябва висок само няколко метра чемшир за разполагане само по края на пътечка, засадете B. Sempervirens „Suffruticosa“. Високите и компактни форми позволяват да се правят живи плетове и мащабни фигури, а сортовете джуджета се използват за очертаване на пътечки и разделяне на лехи.

Чимширът няма никакви претенции към почвата и светлината. Ако е засаден на припек, той ще расте буйно. Добре ще се развива обаче и на полусянка. Неопитните градинари трябва да знаят, че чимширът леко понася пресаждане във всяка възраст и смяната на мястото въобще не му действа зле. Когато от него ще се прави жив плет, обикновено се засажда в един ред. Когато обаче искаме бързо да имаме плътна и дебела ограда като стена, се практикува шахматно посаждане в два реда. Високите форми се садят на разстояние 35-45 см. между растенията, а джуджетата – по-гъсто.

За да са красиви и компактни оградите, бордюрите и фигурите от чимшир, короните на растенията трябва от май до август да се подстригват на всеки 6 седмици. Изрязаните клонки с дължина около 10 см. може да се вкоренят, при което да се получи голямо количество посадъчен материал. През първата година от засаждането чимшировите храстчета се подрязват само веднъж, за да се предизвика обилно разрастване на клонки в основата. От втората година вече се подстригва няколко пъти през лятото, за да се сгъсти короната и храстчетата да приемат желаната форма.

В периода на израстване се поддържа умерено влажно. Чемширът понася и временно засушаване. От май до август се наторява всеки месец.

Чимширът се размножаване чрез делене (лесно), като отделените части се засаждат по-дълбоко от преди. Също и чрез резници през март или август (бавно).

Периодът на цъфтене е март/април.

С гъстите си и плътни листа, чимширът е един много красив вечнозелен храст, невзискателен, податлив на всякакво оформяне и за това е един задължителен елемент от озеленяването на вашата градина.

Пираканта

Пираканта (Pyracantha coccinea )
Семейство Rosaceae, Розоцветни

Един от най-красивите вечнозелени храсти с дребни бели цветове и жълти, червени или оранжеви плодчета. Достига височина 3-4м и се разпростира на ширина 2-3м. Цъфти през пролетта, след което плододава. Плодовете са изключително трайни и ефектни, задържат се и през зимният период. Произходът и е Югозападна Азия и Южна Европа.
Вирее на всякаква градинска почва, включително и варовитата, обича слънце и полусянка. Полива се умерено, не трябва да изсъхва напълно, при засушаване в немразовити дни също е добре да се полее . От май до август е добре да се наторява през 14 дни. Подкастря се веднага след прецъфтяване,като се намалява дължината на нежеланите клонки, като се внимава да не увредят плодчетата, които предстоят да се появят. Размножават се със семена на пролет(под стъкло) или с резници през лятото.
Пиракантата е едно непретенциозно, бързо растящо растение, красиво през всички сезони , много подходящо за оформяне на жив плет, а също и за свободно поединично или групово засаждане. Има бодли.

Махония

Махония
Mahonia

Вечно зелен храст с родина Северна Америка и Източна Азия, придобил голяма популярност у нас, заради красотата си, своята непретенциозност и устойчивост. Вирее във всякаква градинска почва, включително и варовитата. Използва се за бордюри, живи плетове,в групи, скални кътове и алпинеуми. Вирее на сянка - дори под дървета, но може да се засади и на пряко слънце. Не е необходимо подкастряне- нежеланите клонки се режат през април. Полива се умерено.

Има няколко вида махония: Единият е махония аквифолиум (Mahonia aqui­folium),която е по-подходяща за нашия климат. Цъфти рано на пролет-април и май, с красиви жълти цветове, а през зимата листата и променят цвета си в червен и кафяв Достига височина 100-150 см. Сочните зърнести плодове са тъмносини и лепнат поради восъчното си покритие. Започват да зреят в края на юли и през август и имат не само декоративна стойност. Те са богати на витамини и се използват за приготвяне на сокове и желета.Също така, махонията, с красивите си листа служи за направа на венци, украси и сухи букети. Другият разпространена вид махония е махония японикум (Mahonia japonicum).Японикум се смята за по-красива и по-елегантна, но е и мно­го по-капризна. У нас се с реща по-рядко, защото изисква мек климат. Тя също е с неопадващи листа, но те са по-широки и приличат на ветрила.
Махонията се размножава със семена, стъблени резници и отводки.

Махонията е един от задължителните вечнозелени храсти за всяка градина-цъфтяща красиво през пролетта, с червеникаво-кафяви листа през зимата и в същото време непретенциозна и устойчива към всякакви условия.