ЛОНИЦЕРА (орлов нокът, японски нокът)

LONICERA, семейство Caprifoliaceae

Лоницерата или орловият нокът се смята за катерливо растение. Включва около 180 вида листопадни и вечнозелени изправени или увивни храсти. Храстовите сортове най-често се използват за жив плет, но има и видове, които може да се садят като почвопокривни или като единични храсти. Някои от видовете се използват като декоративни растения, заради богатия си цъфтеж и красива листна маса.

Лоницерата има много качества – цъфти продължително с многобройни пъстри тръбести светове, които излъчват екзотичен сладък аромат, който се разнася из цялата градина.

Това благоухайно растение понася добре подстригването и е подходящо за живи плетове и бордюри. Подкастрянето е добре да се извършва през май и август. При цъфтящата лоницера клонките с повехнали цветове се скъсяват.

Орловият нокът обича плодородната и влажна почва – преди засаждане добавете торф и тор към почвата. Вирее на слънце или полусянка.

Размножаването става чрез отводки или зелени резници, които е препоръчително да се заложат лятото или есента.

Както споменахме, лоницерата има разнообразни сортове. Най-често се среща вечнозелената L. Nitida. Стъблата на L. Periclymentum са дълги до 6 м. Цветовете се появяват от юни до август – дълги, тръбести, червеникавопурпурни отвън и кремави отвътре. Каталозите предлагат подобрени сортове - „Belgica“ цъфти през май и юни, а „Serotina“ - от юли до октомври. Изберете сорта „Aureoreticulata“ заради листата с жълти жилки. L. Americana е жизнен вид, който е отличен във всяко отношение. Някои препоръчват L. Brownii (червени цветове, юни-септември) и L. Tellmanniana (жълти цветове, юни-юли), но те не са ароматни.

Поради изключително ароматните си цветове и благотворно въздействие, ние Ви препоръчваме L. Japonica. Този енергично растящ увивен храст достига височина 2 - 3 метра. Стеблата са кухи, покрити с кафява кора. Листата са овални и достигат 4 - 8 см. дължина. Цветовете са уханни, бледо жълти, цилиндрични, с дължина до 5 см. Растението произвежда дребни черни плодчета, в които има от 2 до 12 семенца. Цъфти от юни до септември в бяло и жълто. Изисква богата почва. На ранна пролет се тори. В края на цъфтежа е добре да се окастри, за по-добра форма. Понася сянка и течение,но вирее най-добре на полусянка. Размножава се чрез стъблени резници и отводки.

Японският орлов нокът (L. Japonica) притежава и изключителни лечебни свойства. Неговият цвят е с висока лекарствена стойност и е на почит в китайската медицина. Има мощни антибактериални и противовъзпалителни свойства и се използва за премахване на токсините, включително против антракс,треска, грип и язви, кашлица и възпалено гърло. Ароматът на цветовете се използва за аромотерапия поради доказаното благотворно влияние за намаляване на стреса.

Ние препоръчваме полувечнозеления орлов нокът, защото цъфти красиво и продължително, излъчвайки божествен аромат, а едновременно с това е непретенциозен и изискващ малко грижи.

Лозина(Дива лоза)

ПАРТЕНОЦИСУС (Дива лоза, лозина) – PARTHENOCISSUS

Семейство Vitaceae, Лозови

Партеноцисусът или по-известен като дива лоза или лозина, е едно от най-колоритните пълзящи растения у нас. Отличава се е извънредно бързия си растеж и е изключително подходящо за озеленяване на балкони, тераси, беседки и огради.

Дивата лоза представлява силно разклонен влечащ храст с дълги клонки, снабдени в повечето случаи с органи за прикрепване за околните предмети. Листата са прости или сложни, изобилни, като на есен добиват особено красива червена окраска. Цветовете са незначителни и връзват изобилни, дребни, тъмносини плодчета.
Дивата лоза не е претенциозна - вирее добре почти на всяка почва, стига да не е много суха. Развива се бързо както на слънце, така и на сянка и за кратко време ще превърне голата ви ограда в жив плет.

Размножава се чрез семена, резници и пресаждане. Резитбата е слаба – само за подмладяване на растението и за неговото почистване. Препоръчва се отстраняването на нежеланите стъбла да става рано напролет.

Дивата лоза е разпространена в различни сортове, но най-популярен е P.tricuspidata с произход Япония и Китай. Много буйно растящ влечещ храст, който се лепи сам на къси разклонени мустачки. Листата са широко яйцевидни, 10-20 см. широки, трилапести, лъскаво зелени, наесен оражевожълти и червени. Цветовете са жълтозелени, явяващи се през юни и юли.

Най-отглежданият сорт дива лоза у нас е Parthenocissus quinquefolia с произход Северна Америка. Представлява бързо растящ влечащ храст с дебели клони, лесно достигащи до върховете на дърветата. По гладки стени не може сам да се лепи и затова иска привързване. Листата са сложни, петлистни, 5-10 см. дълги, тъмнозелени, които наесен стават червени до пурпурни.

С променящите си багри дивата лоза е изключително красив бързорастящ увивен храст, непретенциозен към място и почва и същевременно не изискващ почти никакви грижи. Препоръчваме го на всички, които искат да внесат колорит в своята градина и да предадат живина на своята ограда или балкон.

Бръшлян

Бръшлянът – Хедера (Hedera) е увивен или катерлив многогодишен храст. При хоризонтален растеж лесно достига до 30 м дължина, а при вертикален (напр. по стена и др.) може да стигне до 25 м. Бръшлянът е широко разпространен в Европа и Азия, откъдето произхожда. Привнесен е и в Америка и Австралия.

Съществува голямо разнообразие от видове, най-популярен от които е английският бръшлян (Hedera helix). Листата на бръшляна обикновено имат по пет дяла, те са твърди, зелени и през зимата и опадват едва на шестата година. Наблюдава се голямо разнообразие на формата на листата - от обикновено листо във формата на щит до такива във формата на заострена звезда. Краищата им са гладки или надиплени, а на цвят варират от едноцветни до множество комбинации на бяло, кремаво, сиво, зелено и жълто. Видът с най-големи листа е Hedera canariensis. Стъблата са снабдени с малки възли, които в действителност са трансформирани корени, с помощта на които растението се захваща за някаква подпора (стена, дърво, храст). Противно на общоприетото мнение бръшлянът не е паразит, неговите корени не изсмукват хранителните вещества на растението, за което се закрепват, а го използват само за опора. Цъфтежът е през септември и октомври, а самите цветове са зеленикаво-жълти. Специфичните им плодове узряват в края на зимата и началото на пролетта, с което се завършва цикълът на растението.

Бръшляните не са само пълзящи растения. Идеални са също за висящи кошници, или пък за естествено килимче между други растения в градината.

Бръшлянът се адаптира добре и не е взискателен към почвата затова успешно вирее на места с различна надморска височина. Не издържа единствено на големи студове.

За размножаване периодично е необходимо да се отстраняват връхчетата на растението, за да избуява по – бързо. Тези клончета могат да се използват като резници.

При отглеждане на бръшляна в домашни условия е необходимо редовно пръскане на листата с вода, в противен случай листата ще покафенеят. През зимата бръшлянът се нуждае от повече светлина, а през лятото трябва да се избягва директната слънчева светлина. През лятото се полива често за да се поддържа почвата влажна. През зимата поливането се ограничава. На всеки две години, през пролетта, бръшлянът се присажда в по – голяма саксия.

Бръшлянът е чудесно и, може би, малко пренебрегвано декоративно растение за оформлението на огради, градини, паркове, прикриване на предмети и фасади. За разлика от повечето увивни храсти, бръшлянът е вечнозелен.