Туя (Thuja)

Туята (Thuja) е род иглолистни дървета в семейство Кипарисови (Cupressaceae).Тя е вечнозелена, има шест вида в този род, два произхождащи от Северна Америка и четири от Източна Азия. нас се култивират три вида от рода. Това са източната туя (T. orientalis) от Китай, западната туя (T. occidentalis) от източните части на Северна Америка и гигантската туя (T. plicata или също T. gigantea) от тихоокеанските части на Северна Америка.
Източната туя е бавнорастящо дърво, което често се разклонява в основата и развива няколко стъбла, достигащи до 10 м височина.
Короната й има променлива форма.
Младите клонки са плоски и плътно покрити с листа.
Сенкоиздръжлива е и не е взискателна към почвените и климатичните условия. Понася засолените почви и ниските температури.
Приспособява се към градски условия и оказва много полезно въздействие на въздуха, тъй като постоянно излъчва етерни масла и йони, които убиват болестотворните микроби.
Подходяща за оформяне на бордюри, живи плетове и като единично растение.
Западната туя е п вечнозелено дърво с гъста пирамидална корона, изградена от многобройни тънки разклонения и фини люсповидни листенца. Ценена е заради формата на короната, характерния свеж масленозелен цвят на листата и бързия растеж. Западната туя има десетки декоративни сортове с различни по багра листа и всякакви форма на короната: ниски, кълбовидни, тесни и цилиндрични; златисти, виолетови, тъмнозелени, резедави... понякога е трудно да се приеме, че всичко това е западна туя – основният източник на иглолистна дървесина в Северна Америка.
Туята е толерантна към факторите на средата, но за да постигнете максимални резултати, трябва да й осигурите условия, максимално близки до естествените й обитания. Тя расте върху варовикови скали и неутрални до умерено алкални почви, като корените й се развиват силно дори в чиста глина. Няма нищо против обаче почвата в градината да е рохкава и дори камениста – крайречните тераси са идеално място за отглеждане на туя. В млада възраст засенчване е допустимо, но след като надхвърли метър и половина, иска повече светлина, по възможност – пряка. Възможно е през зимата листата на туята да почервенеят от студения вятър, но през пролетта зеленият им цвят се възвръща напълно.
Резитбите са ключовият момент във отглеждането на западна туя. Ако я оставите да расте на воля, ще получите средно високо дърво с рехава корона. За да има плътна зеленина и красив силует, туята се подрязва поне два пъти годишно – в края на юни и в края на октомври. Резитбата прилича повече на подстригване, с нея се цели да се придаде определена форма на короната и да се поддържа гъста. По-добре отрежете малко повече, отколкото да я оставите неподрязана. Западната туя расте с около 40 см на година, което означава, че за пет години без резитби ще имате двуметрова зеленина. Това е особено ценно при изграждане на живи плетове -за оформяне на жив плет засадете растенията на 50-60 см. едно от друго. Освен това може да се използва като единично растение или в групи. Туята изисква умерено поливане и подхранване от време на време.
Препоръчваме туята за озеленяване, защото е много красиво вечно зелено растение, непретенциозно и устойчиво на външните условия и в същото време изискващо много малко грижи.