Бръшлян



Бръшлянът – Хедера (Hedera) е увивен или катерлив многогодишен храст. При хоризонтален растеж лесно достига до 30 м дължина, а при вертикален (напр. по стена и др.) може да стигне до 25 м. Бръшлянът е широко разпространен в Европа и Азия, откъдето произхожда. Привнесен е и в Америка и Австралия.

Съществува голямо разнообразие от видове, най-популярен от които е английският бръшлян (Hedera helix). Листата на бръшляна обикновено имат по пет дяла, те са твърди, зелени и през зимата и опадват едва на шестата година. Наблюдава се голямо разнообразие на формата на листата - от обикновено листо във формата на щит до такива във формата на заострена звезда. Краищата им са гладки или надиплени, а на цвят варират от едноцветни до множество комбинации на бяло, кремаво, сиво, зелено и жълто. Видът с най-големи листа е Hedera canariensis. Стъблата са снабдени с малки възли, които в действителност са трансформирани корени, с помощта на които растението се захваща за някаква подпора (стена, дърво, храст). Противно на общоприетото мнение бръшлянът не е паразит, неговите корени не изсмукват хранителните вещества на растението, за което се закрепват, а го използват само за опора. Цъфтежът е през септември и октомври, а самите цветове са зеленикаво-жълти. Специфичните им плодове узряват в края на зимата и началото на пролетта, с което се завършва цикълът на растението.


Бръшляните не са само пълзящи растения. Идеални са също за висящи кошници, или пък за естествено килимче между други растения в градината.

Бръшлянът се адаптира добре и не е взискателен към почвата затова успешно вирее на места с различна надморска височина. Не издържа единствено на големи студове.

За размножаване периодично е необходимо да се отстраняват връхчетата на растението, за да избуява по – бързо. Тези клончета могат да се използват като резници.

При отглеждане на бръшляна в домашни условия е необходимо редовно пръскане на листата с вода, в противен случай листата ще покафенеят. През зимата бръшлянът се нуждае от повече светлина, а през лятото трябва да се избягва директната слънчева светлина. През лятото се полива често за да се поддържа почвата влажна. През зимата поливането се ограничава. На всеки две години, през пролетта, бръшлянът се присажда в по – голяма саксия.

Бръшлянът е чудесно и, може би, малко пренебрегвано декоративно растение за оформлението на огради, градини, паркове, прикриване на предмети и фасади. За разлика от повечето увивни храсти, бръшлянът е вечнозелен.